Стандартната версия на конзолата Wii на Nintendo се нарича Nintendo Wii Sports Pack и освен самата конзола, в комплекта е включена и играта Wii Sports, какво обаче получавате при покупката на конзолата и какво е добре да имате на ум, че ще ви е необходимо допълнително. Нека погледнем по-отблизо какво има в стандартната окомплектовка на конзолата, която може да закупите към момента на цена от около 500 лева…

Естествено започваме от документацията, съответно за инсталация и ползване на възможностите на конзолата, както и някои полезни съвети за безопасност при ползване, с цел да си опазите здравето и целостта на техниката. По традиция много малко хора не обръщат внимание на документацията, освен ако не се сблъскат с някакъв проблем, което обаче не е толкова добра идея. Винаги е добре да хвърлите поне по един бърз поглед предварително, най-малкото да добиете обща представа, като разбира се най-добре е да прегледате документацията по-внимателно, особено ако конзолите за нещо съвсем ново за вас…

Както вече споменахме, в комплекта към конзолата е включена и една игра, образно казано, наречена Wii Sports. Всъщност обаче игрите реално са 5 на брой, комбинирани под капака на общото заглавие и съответно са свързани с различни спортове, както можете да се досетите и от името. Освен диска със самите игри и тук има няколко книжки с информация, на които също трябва да обърнете внимание, защото в тях са разгледани реализираните в диска спортове и тяхното управление, което е особено важно за начинаещите потребители на Wii, най-вече заради по-нетрадиционния начин за контрол на действието. Петте игри, които получавате заедно с конзолата са съответно: бейзбол, боулинг, бокс, голф и тенис, като макар те да не са особено претенциозни като изпълнение, определено са много забавни и със сигурно поне 1-2 ще ви допаднат веднага.

Стигаме до различните аксесоари, които са включени в комплекта към конзолата, като част от тях е необходимо да използвате задължително, а други по-избор, в зависимост от това как и къде възнамерявате да използвате конзолата. Задължителните аксесоари от снимката по-горе са видео кабелът, който ще ви послужи за свързване на конзолата към телевизора и сензорния панел, който е нужен, за да може да навигирате в менюто на конзолата и да използвате за контрол на някои от игрите. Стандартно в комплекта е включен видео кабел с композитен изход - един чинч за видео и два за стерео звука, като е наличен и адаптер, които конвертира тези накрайници в SCART конектор, ако вашият телевизор използва такъв. И докато това е добро решение, ако използвате по-стар CRT телевизор, но ако разполагате с по-нов LCD или плазмен телевизор е добре да се оборудвате с компонентен кабел, които се продава като допълнителен аксесоар и осигурява по-добро качество на образа. Освен това, в комплекта към конзолата е включена мини поставка за сензорния панел, която може да ви е необходима в зависимост от това къде се намира вашия телевизор и как искате да поставите панела, както и поставка за самата конзола, която ви дава възможност да я използвате във вертикално положение, разбира се само при желание и ако мястото около телевизора го изисква.

Разбира се преди да стигнем до самата конзола, трябва да погледнем и към нейния захранващ адаптер, който е доста голям като размери, макар да не осигурява кой знае каква мощност, тъй като реално конзолата не харчи кой знае колко ток. Естествено няма как да пропуснем и самите контролери за конзолата, като той е разделен реално на две отделни части и стандартно в комплекта на конзолата е налична една двойка контролери за използване от един играч, за втори ще е нужно още един комплект, като максимума контролери, поддържани от Wii са 4. Основният безжичен контролер е продълговатият Wii Remote, който използва Bluetooth адаптер за връзка с конзолата, като допълнителния контролер Nunchuk се включва в основното “дистанционно”, за да може да бъде използван, но това е необходимо само ако дадена игра се нуждае от него. В стандартния набор от игри включени в Wii Sports единствено боксът изисква да използвате и двете части на контролера, а всички останали разчитат само на основния контролер.

Ето, че дойде ред и на самата конзола, като първо ще хвърлим един поглед в предната и част, а после ще погледнем и отзад. Трябва да имате предвид, че в Nintendo Wii е налична и пълна функционалност за Nintendo GameCube, което е предишната конзола на компанията и съответно може да играете всички игри за нея на вашето ново Wii. Ако обаче възнамерявате да използвате Nintendo GameCube ще трябва да си набавите оригинален джойстик и мемори карта за GC, които да включите в наличните за целта конектори в страничната част на конзолата.

В предната част на конзолата се намира отвора за поставяне на дискове, като конзолата използва Slot-in механизъм, при което сама поглъща и изплюва диска, без да се налага да се подава специална шейна, на която да бъде поставен той, както по традиция е при компютърните оптични устройства. Трите основни бутона отпред са за включване/изключване на конзолата, рестартиране и за изваждане на диска от оптичното устройство, освен това е наличен и слот за SD флаш карти (мемори карта за Wii), както и бутон за синхронизиране на нови контролери с конзолата, като последните две са скрити под пластмасово капаче в центъра на предния панел.

В задната част на конзолата ще откриете няколко конектора, съответно за свързване на захранващия адаптер, кабела за връзка към телевизора и мястото за включване на сензорния панел, след което следва отвора за отвеждане на топлия въздух от корпуса на конзолата и цели 2 USB порта. Не бързайте да се радвате а тези конектори, тъй като те не са толкова функционални, колкото при компютъра например, макар към дадения момент те да могат да осигурят известна допълнителна функционалност. След ъпдейт на конзолата до последния официален системен софтуер, конзолата вече може да работи с повечето компютърни клавиатури, които разполагат с USB интерфейс за връзка с идеята да може да пишете по-бързо и лесно текст. За в бъдеще очакваме и други интересни допълнителни възможности за USB конекторите, за което обаче трябва да се изчака нов софтуер, които да осигури конкретната хардуерна поддръжка…

По Wii се запалих доста спонтанно предвид, че никога не съм бил заклет геймър, прекарващ часове наред пред PC-то или телевизора с коя да е конзола. Заинтригува именно това, която прави тази NextGen конзола уникална, а именно възможността за пряк контрол на игровия персонаж посредством движенията на потребителя.

Как се сдобих с Wii и с какво нетърпение разопаковах, инсталирах и настроих е тема на друг разговор, но мога само да споделя, че детето в мен wii-еше от възторг като охлаждащата перка на Xbox 360.

Признавам си, че подходих към идващата в комплект с конзолата игра Wii Sports с доста смесени чувства. Но разполагах само и единствено с нея като начало, а направената инвестиция направо си ме задължаваше да и отделя съответното време. Започнах … и въпреки, че вече разполагам с доста сериозен набор от игри, “Спортовете” все още си остават в моя Топ5 на най-любими заглавия.

Открих, че освен чисто игрово удоволствие, тези, може да се каже малки геймки, ми дават това, което ми липсва страшно много в забързаното ми, изнервено и уплътнено до краен предел от професионални ангажименти ежедневие. А именно Спорт. А именно релакс. А именно това приятно усещане на полутонус-полунатоварване, което изпълва мускулите след 30-на минути активна спортна дейност.

Защото повярвайте 20-30 минути, прекарани в интензивно и увличащо ръкомахане на тежащия едва 100-на грама wiimote натоварват доста добре позадрямалите от стоене мускули.

Заиграйте се на Тенис и само за има-няма 10-на минути ще усетите как рамото ви вече пулсира от напрежение, предмишницата ви умалява, а две струйки пот се стичат… където си се потите таковата по принцип.

Бейзболът пък ще донатовари и без това лишената ви от движение поясна област. А ако решите да се вживеете в ролята на истински профи играч и заемете полу приклекналата стойка на батъра, или разтегнете цялото тяло хвърляйки виртуалната топка, то със сигурност след един бейзболен мач ще се чувствате като след тренировка по аеробика. За финал можете да релаксирате с Голф или Боулинг, като аз лично залагам първото, но всеки си има вкус и предпочитания, а от Nintendo явно много добре знаят това.

Умишлено оставям петият спорт - Бокс за най-накрая, защото тук вече идва сериозното натоварване и то смея да заявя на доста голяма част от мускулите на тялото. Тренировките, спарингите и самите състезания изискват много и разнообразни движения, голяма концентрация и буквално изцеждат силите на играча. Това в добрия смисъл на думата естествено. Направо не е за вярване до каква степен тази игрица може да те вкара във филм като “Роки” например. Всяка победа, особено с нокауот, кара играещия да иска още и още (…ялате ми повече…) противници, които да запознае с юмруците си. А всяка загуба направо задължава да си го върнеш тъпкано на опонента, още повече ако това е ситен, плешив дядка с очила и усмивка напомняща Рос от “Приятели”. Естествено това е свързано отново с интензивни движения на почти цялото тяло, така че не се чудете защо накрая, се чувствате като Роки Балбоа след мач с Аполо Криид.

Разбира се не мога да не отбележа и нещо, което допълнително подсилва общия ефект от една такава “тренировка”. Wii се адаптира към собствените ви успехи и следващия път когато отново излезете на виртуалния терен, там ви очаква по-силен и добре играещ противник. А от това по-стимулиращо за гонене на високи резултати здраве му кажи…