Модчиповете за Wii са от един по-специфичен подтип, наречен Drivechip или с други думи са по-опростен (обикновено) модул, който се свързва директно към оптичното устройство на конзолата и модифицира данните от и към него. Като цяло този метод е по-удачен, защото се налага по-малко пипане по работата на конзолата, а също така и инсталацията по принцип е доста по-лесна и бърза, но не винаги. Идеята на модчиповете за Nintendo Wii е да модифицира в движение информацията, която бива подавана от оптичното устройство към конзолата, като основно става дума за проверката на това дали даден диск е оригинален или не. Това разбира се е по отношение на използването на неоригинални носители, на които например сте копирали оригинална игра с цел да си пазите диска или това, което е по-вероятно да сте свалили пиратско копие от интернет. Естествено за другите функции, осигурявани от модчиповете се модифицират различни данни в контролера на оптичното устройство, които варират в зависимост от това, дали трябва да се прескочи региона на диска, да се пусне неоригинален диск за GameCube или Homebrew софтуер…

Едно от основните притеснения за повечето потребители, които се замислят за инсталацията на модчип на тяхната конзола е свързано с това, че чипът може да бъде засечен от Nintendo, след което конзолата може да спре да функционира. Всъщност това притеснение е съвсем основателно, защото наистина от Nintendo може да засекат наличието на чип на вашата конзола, в резултат, на което да преценят да я блокират и тя да стане напълно неизползваема. За да стане това обаче обикновено трябва потребителя да не е особено внимателен при работата си с конзолата и чипа, така че ако сте си сложили чип или тепърва обмисляте тази идея, трябва да имате едно на ум. По принцип притеснение за потенциална възможност да бъде засечен вашия модчип има само след ъпдейт на фирмуера на конзолата към по-нова версия. Затова ако конзолата ви уведоми, че има нова версия за системния софтуер и ви предложи ъпдейт не трябва да избързвате, а трябва да проверите в интернет дали са налице други потребители с проблеми след инсталацията на ъпдейта за конзолата с конкретния модчип използван от вас. Добре е също така винаги да обновявате до последната актуална версия системния софтуер на вашия модчип, тъй като освен оправени бъгове във функционалността, в новите версии на фирмуера за чипа може да има и допълнителна защита от откриване.

WiiKey е един от първите и най-популярни модчипове за конзолата Nintendo Wii, който обаче не е съвместим с по-актуалните ревизии на конзолата. Той осигурява пълна функционалност, лесна инсталация с едва 6 кабела за запояване към конзолата, ниска цена и възможност за лесен ъпгрейд на фирмуера посредством обикновен DVD диск. Ако сте си купили Wii конзола преди повече от 8-10 месеца, то най-вероятно този чип ще ви свърши работа, като разбира се няма никаква гаранция за това. За да сте сигурни трябва да отворите конзолата (напомням за нуждата от специфична отвертка с троен накрайник) и да проверите коя ревизия на чипа контролиращ оптичното устройство има във вашата конзола. WiiKey е съвместим с контролерите GC2-DMS, GC2R-D2A и GC2-D2B, като по принцип инсталацията на този чип е доста бърза и лесна. Съществува обаче възможност на пръв поглед лесната инсталация да се окаже не толкова лесна, защото има модели на конзолата с някои от първите ревизии на оптичния контролер, при които от Nintendo са се погрижили да затруднят максимално неоторизираните модификации по хардуера. Става дума за например прекъснати писти или отрязани крачета на оптичния контролер, към които по принцип трябва да запоите някои от кабелите на чипа, което усложнява много инсталацията. Самият чип може да ви струва около 20 евро с доставка, разбира се при условие, че го поръчате сами от интернет и можете да си го монтирате сами в конзолата или имате някой познат, които да направи това вместо вас. Освен WiiKey имате още няколко подобни решения за първите ревизии на конзолата, които осигуряват близък набор от възможности и са достъпни на горе-долу същата цена, това са съответно: CycloWiz, OpenWii, WiiD, WiiFree, Wiinja и редица други. Все пак ние ви препоръчваме да се насочите към WiiKey, като най-добре реализирано и поддържано решение за конзолите с по-стари ревизии на контролера за оптиката, като повече информация може да намерите и на официалният сайт на WiiKey.

Ако сте си пазарували конзолата по-наскоро то вероятно нямате късмет и ще трябва да се подготвите за по-скъп и доста по-труден за инсталация модчип, защото в новите контролери за оптичното устройство на Wii е значително усложнено използването на модчип. Ако вашата конзола използва контролер за оптиката с ревизия GC2-D2C, GC2-D1 или GC2-D1A, ще се наложи да си приготвите поне около 30-40 евро за покупката на модчип, като в допълнение има различни аксесоари за улесняване на инсталацията на чиповете, за които трябва да платите допълнително. За да можете да препрограмирате тези чипове (ъпдейт на фирмуера) също е необходимо използването на отделен хардуерен модул, който се закупува допълнително и повишава цената. Инсталацията на тези по-сложни чипове изисква минимум 9 кабела, но може да се наложи да запоите и 13, 15, 19 и така нагоре та дори до 31, което вече си е доста сериозно предизвикателство и за хората с по-голям опит с поялника. Проблемът идва от това, че по-голямата част от кабелите трябва да се запояват директно върху доста тънките крачета на чипове, за което трябва да имате доста здрави нерви и да сте наистина доста добри с поялника. Най-лесното решение за момента идва от D2Pro модчипа, който дава възможност за използване на едва 9 кабела за запояването на чипа, осигурявайки пълния набор от допълнителна функционалност. Повече информация за това решение може да намерите на официалният сайт на D2Pro модчипа, а можете да прегледате и какво предлагат алтернативите като InFeCtuS Argon Wii, D2CKey и Wasabi. Все пак ви препоръчваме да се насочите към D2Pro модчип в комбинация с програматор предназначен за него D2Prog, което ще ви струва от порядъка на 40 евро за чипа + още около 20 за програматора.

Ако не ви бива особено с поялник в ръка, независимо дали става дума за по-лесните за инсталация WiiKey, или за доста по-сложните модичпове, като D2Pro например, може да се насочите към продукт значително улесняващ инсталацията на чипа. Става дума за Wii Clip, който се продава в различни разновидности за повечето по-популярни модчипове за Nintnendo Wii, като идеята е, че е нужно да запоите чипа само към допълнителния модул. След това просто щраквате специалния накрайник към чипа върху конзолата и сте готови, спестявате си трудната и доста сложна процедура по запояване върху платката на конзолата. Естествено това допълнително удоволствие ще ви струва още от порядъка на 15 евро, като повече информация за него можете да намерите на официалният сайт на Wii Clip.

Каква асоциация правите, като чуете думата модчип (ако естествено знаете за какво става дума), със сигурност се сещате за пускане на “пиратски” (неоригинални) копия на игри върху дадена конзола, нали? Правилният “термин” обаче е пускане на резервни копия на оригиналните игри, тоест притежавате оригиналния диск, но правите негово копие и играете с копието, за да си запазите оригиналния диск в перфектно състояние. Всъщност това ви бил наистина оптималният вариант, който би зарадвал дори производителите на конзоли, но реално хората не си слагат модчипове на конзолите с точно такава “идеална” цел…

Освен за любимата възможност за пускане на неоригинални дискове (не и на производителите на конзоли и игри), един модчип обикновено позволява безпроблемна работа с оригинални игри, който използват различна видео система от тази на конзолата (NTSC/PAL), както и за стартиране на неофициален потребителски софтуер на конзолата, който разширява нейната функционалност. Възможността за “прескачането на региона” е доста важна, тъй като определени игри никога не се появяват във версия за едната или другата видео система (особен тези, които излизат само на Японския пазар). При подобно положение човек бива изправен пред дилемата или да си сложи модчип или да забрави за съществуването на дадената игра, но както да прави, ако вече си е купил оригинален диск за друг регион?

Третата възможност, за пускането на неофициални приложения все още не е достатъчно добре развита по отношение на Wii, както е при някои други конзоли, макар и по нея да се работи доста активно. Пример за полезно неофициално приложение е homebrew (потребителски софтуер) DVD плейъра за конзолата, тъй като стандартно тя не разполага с възможност за възпроизвеждане на филми, записани върху DVD.

Независимо за кое от гореизброените неща ще решите, че е нужно вашата конзола да бъде “чипосана”, или с други думи да и бъде поставен модчип, то трябва да знаете, че с отварянето на конзолата си губите нейната оставаща гаранция. Също така, ако решите сами да поемете задачата по поставянето на чипа ще трябва да имате предвид няколко важни особености. Една от особеностите на Nintendo Wii конзолата е, че използва специфични “тройни” винтове, които изискват точно определен тип отвертка, за да може да бъдат отвинтени и съответно да можете да достигнете до компонентите вътре в самата конзола. Друга важна особеност, която е валидна като цяло за всички модчипове за конзоли е нуждата от добър поялник (нисковатов с малък накрайник) и разбира се познания за запояване, защото без такива няма да успеете да се справите и най-много да повредите самата конзола!

От друга страна, за поставянето на модчип от фирма, която предлага подобни услуги ще трябва да си подготвите някъде между 100 и 200 лева за самия чип и за неговата инсталация, която би трябвало да бъде професионално направена, но в действителност рядко се случва така. При покупката и монтирането на чипа от вас естествено може да ви излезе доста по-евтино цялата процедура, но само и единствено ако разполагате с нужното оборудване и познания и възможности, защото както стана дума вече в противен случай може да си съсипете конзолата.

Трябва да сте наясно и с факта, че поставянето на чип не решава всички проблеми и дори след това ще трябва да се преборите с някои специфични особености. Сава дума за това, че различните оптични устройства, използвани в Nintendo Wii може да се окажат доста капризни към DVD дисковете, на които правите копия на оригиналните си игри (и не само на притежаван от вас оригинали). Необходимо е да изпробвате няколко различни носителя като марка и модел, за да определите, кои са най-безпроблемни за вашата конкретна конзола, за да може за в бъдеще да правите записи само на тях, без да се притеснявате от възникване на проблеми при опит за тяхното прочитане от конзолата.

Естествено, очаквайте съвсем скоро още по темата с чиповете, техните възможности и недостатъци, използването на подходящи медии за запис и друга полезна и важна информация за Wii, защото такава сме ви подготвили много, само трябва да има достатъчно време да я синтезираме и да ви я предоставим…

Имайте предвид, че сайтът Nintendo Wii в България и неговия екип не подкрепят по никакъв начин пиратството на игри за конзолата! Информацията за използването на модчипове е само с цел направата и използването на резервни копия на оригинални игри, притежавани от потребителя, използването на заглавия купени от чужбина и за друг регион, както и за разширяване на възможностите на конзолата с помощта на homebrew софтуер!